Придворните котки живеят в много музеи по света. Но на

Дворцовите стражи на Ермитажа

Придворните котки живеят в доста музеи по света. Но на пухкавите жители на Ермитажа сигурно им е провървяло най-вече. Задграничните им " сътрудници " едва ли могат да се похвалят с прес-секретар, персонален доктор и формален празник на Началника Тихон – най-възрастния котарак, живущ на територията на превъзходния замък в Санкт Петербург. Преди 12 години го откриват на служебния вход – котето допълзяло до формалната врата и малко по-късно изгубило схващане. Оказало се, че има строшен гръбначен дирек. Гостенинът бил приет в болница и опериран. От този ден, Тихон служи в двореца и си заработва храната почтено – охранява музея от мишки и плъхове. И въпреки да не е пръв хубавец, Тихон взима присъединяване в фотосите за формалния календар във връзка 250-годишнината на двореца. Пред годините той си основава лични ритуали и дневен режим. В 7 сутринта, гладко обхожда своето притежание, след това влиза в двора. Преди, с цел да заслужи хвалба, Тихон донасял на сътрудниците хваната мишка или плъх. Сега, без да се постанова нищо да потвърждава, в 11 часа той получава своята закуска. После се протяга върху матрака си в очакване да бъде погален. Най-щастлив е да види докторката. Всеки четвъртък, тук идва Анна Кондратиева, шеф на една от ветеринарните клиники в Петербург и лекуващ доктор на котките. Виждайки своята лекарка, Тихон се протяга и предлага корема си за глезене. " С него се познаваме от 10 години. На всеки 6 месеца, вършим цялостни проучвания на котките, обитаващи Ермитажа ", споделя Анна.

Когато котешките чиновници станат прекалено много /обичайно в Зимния замък непрекъснато живеят 60 котки/, Ермитажът им намира положителни фамилии, които ги осиновяват. Повечето котки, в никакъв случай към този момент не се връщат в рамките на Двореца. Самият Тихон има няколко несполучливи опита да бъде настанен в комфортен и спокоен дом, само че там представял друга страна на характера си – държал се извънредно невъзпитано и бил връщан в Ермитажа. В обичания си замък, Тихон се държи постоянно културно.
Всички котки тук са кастрирани, по тази причина Тихон не може да сътвори поколение със своята обичана – Соня. Те са просто другари – разхождат се дружно по двора, препичат се на слънце.

Котките населяват Зимния замък от 1745 година, само че никой не обръщал изключително внимание на този факт през годините. Едва в края на 90-те, сътрудниците стартират да се грижат и да хранят котките. Тогава излиза наяве, че в мазетата на Двореца има цяла котешка войска, която едвам смогват да нагостят. Всички взимат решение да основат акцията " Рубла за котка ". В деня, когато получават своя задатък от заплатата, сътрудниците внасят по рубла, която отива за обезпечаване грижи на " дворцовите стражи ".

Директорът на Ермитажа, Михаил Пиотровский, разпорежда да бъде основано особено помещение, в което да се хранят котките и място, в което да се подготвя храната им. Към тази благородна самодейност се причисляват и ветеринари-доброволци. Хората на Петербург и гостите на музея, оставят пари или храна на благите жители. Преди няколко години, те се снабдяват и с формален спонсор. Щастливи създания, които носят наслада на всички и явно имат изискан усет и ценят високо превъзходното място, трансформирало се в техен дом.